Начало

Здравейте маниаци,

казвам се Весела, наричат ме Вуска, Веси, Веса, абе въобще както се сетят, така ме наричат. Живея на тази планета от 1993 година насам и вече 22 години дишам мръсния въздух на София. Разбира се, бивайки загрижена за своето здраве, се опивам да опазя крехкия си животец като разнообразявам задушната столица с някоя и друга планина- Пирин със стръмните си склонове и каманаци най ми е на сърцето, но това не омаловажава и високата Рила, красивите поля на Балкана, софийският диамант Витоша, тегавата Осоговска планина и така нататък- всички еднакво на сърцето! (освен Пирин, която води пред другите).

Освен с покоряването на върхове и бродене из планини, моята личност се слави с изключително активно четене на книги, които се различават по жанр и герои, и стига да не са криминални книги или пък с тематика Руска буржоазия, могат да се класират за моята библиотека. Звуча ли като интересна за запонанства личност? Дали ако напиша това в сайт за запознанства ще има навитаци да се запознаем?

Предстои ми да бъда последна година бакалавър и като такъв си направих някои равносметки относно това какво ми даде и какво ми взе университета. Всъщност това е една от  двете причини да си направя блог, а именно фактът, че през последните няколко години чуствам едно леко затъпяване(дали не е от университета), така вътре в мен, което с времето взе да се изостря и да показва своите шипове. Когато бях малка, много ми се отдаваше да пиша, в гимназията пък се научих и да пиша разсъждения по дадени творби, но уви, в университета хем краснописа ми се влоши (не че воденето на онлайн блог/дневник би помогнало), хем тези способности се потулиха дълбоко у мен, с което усетих, че и нивото на културата ми по български се е смъкнало надолу.

Така драги читателю, блогът ми е част от инициативата "Нека да накараме Весела да се почуства умна отново", която ще продължи за неопределено време. В тоз сладък онлайн дневник ще скалъпвам някои от пътешествията, които правя до разни интересни дестинации (демек ще пиша пътеписи). Не ме разбирайте погрешно, не го правя заради теб или теб, ами понеже (това е причина номер две за водене на блог) се оказа, че имам доста къса памет и забравям някои съществени моменти от славния ми живот на този свЕт.

ПС: В следващия "брой" очаквайте: "Един неуспешен опит за минаване на Балкана до морето, или защо сме наивни в своите планове?" и още "Непалски копнежи" . САМО ТУК!