Равносметка за Ком-Емине

  Равносметка трябва винаги да има,за да можеш сам да видиш къде си сгрешил, къде си взел правилно решение, дали си е заслужавало и прочие.

Ще започна с това, че въпреки адски многото пречки и проблеми по пътя, красотата на Балкана всеки ден ни напомняше за себе си я с някоя красива гледка, я с някоя зелена и светла гора. Със своите чешмички и необятните хълмове, които окото не може да премери. С плодовете, които ни даде. С тишината, която ни напътстваше всеки ден и беше в разрез с бързия и шумен живот на София, и въобще както написах по нагоре не съжалявам, че изминахме тези километри, нито пък, че не стигнахме до края. Съжалявам само, че допуснахме някои грешки, къде от наивност, къде от недоглеждане, които доведоха до взимане на нашето решение за прекратяване.

Като цяло идеята за периода на заминаване клонеше към юни месец, понеже тогава нямаше да има голям наплив на хора, и щяхме да се наслаждаваме на повече тишина. Не бях преценила променливото време, както и това, че не е хич толкова топло, колкото очаквах да бъде. Юли и август са супер месеци за прехода и не трябва да се подценяват.

Разпъването на палатка усъвършенсъвах като оправяне на легло, но спането на палатка се оказа, че не ми е на сърцето(заради нелепия ми страх нещо да не ме нападне). Това също не ми беше минавало през главата преди да тръгнем,но пък единствения начин да преодолея страха е да ходя на палатка, така че действам.

Обувките и на двама ни изиграха лоша шега. Надцених моите седем годишни алпийки, които ми бяха адски удобни, но пропуснаха на втория ден и също така им се разлепи гумата отпред. Задължително обувките да са тествани и да са издръжливи на вода.

Подходящото облекло също влезна в графата на гафовете. Липсата на дебели дрехи и летния спален чувал ми прецакаха вечерите, в които и без друго не можах да мигна. Дебелите дрехи ми липсваха и при преминаването на билото, когато духаше силен вятър.

Идеята за спане с палатка и готвене на котлонче беше примамваща, но доведе до носене на тежки раници от около 12-13 килограма. Това от своя страна не ни се отрази добре и трябва да се отбележи, че раница с тегло над 9.5килограма трябва да се избягва.

Да спомена също така, че първоначалното бъхтене за километрите първите дни трябва задължително да се избягва. Няма за къде да бързаме. Претоварването на организма и многочасовото ходене не водят до нищо хубаво.

Това са грешките, които допуснахме и които следващият път трябва да се имат в предвид.

ПС: Поставям един интересен филм за Ком-Емине, който изгледах с удоволствие.