Страшната Рила

 Седмица преди заминаването ни за Непал решихме да направим един траверс на Купените с план преспиване на Страшното езеро една вечер и втора на заслон БАК (Орловец). В последствие планът се редуцира до една нощувка на Страшното езеро. Целта на разходката, освен да разходим обувките си, беше да се качим на възможно най-високото и да преспим там, за да видим как ще ни се отрази височината (все пак ни предстои достигане на над 5000м надморска височина, където може да ни хване някоя и друга височинна болест). 

Неслучайно езерото се нарича Страшното езеро. Легенди за наименованието има много , но като цяло логична звучи тази, че гърмежите от бури се чували изключително гадничко. Не съм присъствала на такова събитие, но като че ли ми се струва, че имам желание да видя с очите си как езерото е получило своето име. До там може да се стигне по няколко начина и ние избрахме да тръгнем от ЦПШ Мальовица. Тръгва се по главния път за към х. Мальовица, но се отклонява в ляво малко преди нея. Има вариант от ЦПШ-то да се мине през Йончево езеро, но ние изглежда сме пренебрегнали тази идея.

Пътеката от ЦПШ до езерото не представляваше кой знае каква трудност. Върви се успоредно с приятно румоляща рекичка, която минава неусетно под земята. Минава се покрай две три езера от циркуса.Отделихме доста време за бране на малини и може би последни боровинки за сезона. Денят беше топъл и Рила беше щедра с нас, показвайки ни красота и изящество. За около 3 или 4 часа стигнахме езерото. По пътя се догонвахме с двама души и още две момичета бяха на езерото, когато пристигнахме.

Казват, че тази местност била най-страшната в Рила. Виждаш езеро, над него се извиват остри скалисти върхове над 2600м. и яко каменопади откъм далечната част на езерото с бистра водица.У теб се надига едно чувство на нищожност, направо тръпки те побиват и си мислиш как ли ще ги качваш върховете утрешния ден. Имената им са ясни - Голям, Малък и Среден Купен и Ловница. 

Цял ден след пристигането ни си отредихме за лежене покрай езерото, готвене на котлончето и чакане да се стъмни,  за да опънем палатката и да гледаме звездите. Виждала съм на снимки каква красота е през нощта. Чакането си заслужаваше- никога не съм виждала толкова много звезди, че даже Млечния път се показа. Седиш, гледаш и не вярваш, че има места, където може да видиш такова нещо. Нощта мина спокойно, за да отстъпи реда си на Райко. Сутрините през сепември не са това, което бяха през юли. Студът ни сковаваше докато към 8 слънцето освети и досами езерото и бързо се стоплихме. Потеглихме към 9 и нещо към Купените. Пътеката минава в ляво от езерото и следва каменна река, която беше доста стръмна. В 10.30 бяхме на билото. Пътеката минава точно до пропастите от камъни, подсича някои от върховете ( мисля, че Малък Купен се подсича), изкачва се до други и така отново. От дясно се виждаше Страшното езеро, от ляво пък с напредване на пътеката се откри и Рилският манастир в далечината. Пред нас изникнаха и Злият зъб и връх Двуглав, които направо могат да те накарат да настръхнеш, ако досега, минавайки по ръба на пропастите, не си успял да постигнеш това.

Тук малко се затрихме, опитвайки се да намерим пътеката, та трябваше да направим едно бая отвесно изкачване на адската жега, докато не стигнем връх Ловница. Нищо де, за спорта си заслужаваше. Да видим колко сме издръжливи. Открихме пътеката, изкатерихме се отново на билото и продължихме напред. Оказа се, че сме били по - близо отколкото сме очаквали. В дясно от нас се виждаше постройка, която в последствие се оказа заслон БАК. До него стигнахме за около 30тина минути, слизайки рязко надолу в долина от камъни. На заслона имаше двама души- братя от Враца. Поговорихме малко с тях, пообсъждахме коя хижа е готина и коя не, хапнахме някоя и друга круша, и тръгнахме към ЦПШ. За около час и половина стигнахме до х. Мальовица, където хапнахме по един боб и продължихме надолу. Пред нас се разкриваха връх Мальовица, Камилата в дясно, и въобще гледки да виждаш. 

Не знам дали в Хималаите ще ми хареса, но със сигурност поне ще имам с какво да сравнявам.

До скоро!